Най-лепкаво безродно чувство,
е впримчено в душата на човека
и дните ни минават пусто,
и всичко е така от памтивека!
И този страх е поголовен,
от там се влачат нашите безчинства,
в това е скелета заровен
и предпоставките за нашите свинства.
Той просто ни парализира,
разпъва зеници с адреналина,
където иска там ни спира,
остава ни без чест и без Родина!
От люлката е отредено
до край да носи ме страха си,
да вършим дела омерзени
и скверно радостта ни да се въси!
За кожицата е страха ни,
от него няма да се отърве ме,
от стадно чувство се събрани
и само дяволска земя оре ме!
Подвластни сме на страховете,
те лесно свиват хорските гръбнаци
и пълнят с подлост вековете
и раждат пъзльовци, вместо юнаци!
11.09.2018г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados