11.09.2018 г., 23:26

Страхът

880 0 0

СТРАХЪТ

 

Най-лепкаво безродно чувство,

е впримчено в душата на човека

и дните ни минават пусто,

и всичко е така от памтивека!

 

И този страх е поголовен,

от там се влачат нашите безчинства,

в това е скелета заровен

и предпоставките за нашите свинства.

 

Той просто ни парализира,

разпъва зеници с адреналина,

където иска там ни спира,

остава ни без чест и без Родина!

 

От люлката е отредено

до край да носи ме страха си,

да вършим дела омерзени

и скверно радостта ни да се въси!

 

За кожицата е страха ни,

от него няма да се отърве ме,

от стадно чувство се събрани

и само дяволска земя оре ме!

 

Подвластни сме на страховете,

те лесно свиват хорските гръбнаци

и пълнят с подлост вековете

и раждат пъзльовци, вместо юнаци!

 

11.09.2018г.Драгойново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...