11 сент. 2018 г., 23:26

Страхът

882 0 0

СТРАХЪТ

 

Най-лепкаво безродно чувство,

е впримчено в душата на човека

и дните ни минават пусто,

и всичко е така от памтивека!

 

И този страх е поголовен,

от там се влачат нашите безчинства,

в това е скелета заровен

и предпоставките за нашите свинства.

 

Той просто ни парализира,

разпъва зеници с адреналина,

където иска там ни спира,

остава ни без чест и без Родина!

 

От люлката е отредено

до край да носи ме страха си,

да вършим дела омерзени

и скверно радостта ни да се въси!

 

За кожицата е страха ни,

от него няма да се отърве ме,

от стадно чувство се събрани

и само дяволска земя оре ме!

 

Подвластни сме на страховете,

те лесно свиват хорските гръбнаци

и пълнят с подлост вековете

и раждат пъзльовци, вместо юнаци!

 

11.09.2018г.Драгойново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...