Sep 11, 2018, 11:26 PM

Страхът 

  Poetry » Phylosophy
459 0 0

СТРАХЪТ

 

Най-лепкаво безродно чувство,

е впримчено в душата на човека

и дните ни минават пусто,

и всичко е така от памтивека!

 

И този страх е поголовен,

от там се влачат нашите безчинства,

в това е скелета заровен

и предпоставките за нашите свинства.

 

Той просто ни парализира,

разпъва зеници с адреналина,

където иска там ни спира,

остава ни без чест и без Родина!

 

От люлката е отредено

до край да носи ме страха си,

да вършим дела омерзени

и скверно радостта ни да се въси!

 

За кожицата е страха ни,

от него няма да се отърве ме,

от стадно чувство се събрани

и само дяволска земя оре ме!

 

Подвластни сме на страховете,

те лесно свиват хорските гръбнаци

и пълнят с подлост вековете

и раждат пъзльовци, вместо юнаци!

 

11.09.2018г.Драгойново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??