Sep 11, 2018, 11:26 PM

Страхът

884 0 0

СТРАХЪТ

 

Най-лепкаво безродно чувство,

е впримчено в душата на човека

и дните ни минават пусто,

и всичко е така от памтивека!

 

И този страх е поголовен,

от там се влачат нашите безчинства,

в това е скелета заровен

и предпоставките за нашите свинства.

 

Той просто ни парализира,

разпъва зеници с адреналина,

където иска там ни спира,

остава ни без чест и без Родина!

 

От люлката е отредено

до край да носи ме страха си,

да вършим дела омерзени

и скверно радостта ни да се въси!

 

За кожицата е страха ни,

от него няма да се отърве ме,

от стадно чувство се събрани

и само дяволска земя оре ме!

 

Подвластни сме на страховете,

те лесно свиват хорските гръбнаци

и пълнят с подлост вековете

и раждат пъзльовци, вместо юнаци!

 

11.09.2018г.Драгойново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...