Страхът
Пълно е с малодушие около нас,
всеки мисли само как да оцелее,
затуй народът ни е с такава участ -
да пропада, да отслабва, да линее!
Като хамелеони ние цвета си сменяме,
цветя първо за немци, после пък за руси,
който е по-силен - веднага го приемаме,
после той губи - и за народа ни покруса!
Понякога даже на господарите сме угодни
без те да са ни заповядали това да сторим,
затова и като народ ние толкова сме годни,
прекланяме главицата, вместо да се борим!
Затова България може и някой ден да я няма,
но кой от нас за това днес се вълнува, страда,
на никой не му пука за собствената ни драма,
затова държавата ни ще продължи да пропада...
Ще бъде така, ако си мълчим безгласни,
мъже или приспособленци ще сме ние!?
Нашата съдба е туй, а стоим безучастни -
нека всеки с делата си себе си разкрие!
Така ще видим кой българския народ предава!
Но засега не виждам проект, що си заслужава!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
