hcs (Георги)
1998 242
27.01.2023 г., 14:47 ч.

Страхът 

  Поезия » Гражданска
429 2 2

Пълно е с малодушие около нас,

всеки мисли само как да оцелее,

затуй народът ни е с такава участ -

да пропада, да отслабва, да линее!

 

Като хамелеони ние цвета си сменяме,

цветя първо за немци, после пък за руси,

който е по-силен - веднага го приемаме,

после той губи - и за народа ни покруса!

 

Понякога даже на господарите сме угодни

без те да са ни заповядали това да сторим,

затова и като народ ние толкова сме годни,

прекланяме главицата, вместо да се борим!

 

Затова България може и някой ден да я няма,

но кой от нас за това днес се вълнува, страда,

на никой не му пука за собствената ни драма,

затова държавата ни ще продължи да пропада...

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъй, след тия констатации отговори ми ти какво предлагаш? Не съм те видяла да се бориш, дотук само декларации.
  • Бунтовниците ножът не пожалил...
    Останали и дали поколение
    онези с преклонените глави...
    Историята само го разказва...
Предложения
: ??:??