27 nov 2007, 8:44

Страхът убива 

  Poesía » Filosófica
970 0 19

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

дъхът му се усеща отдалеч,

и място той не си намира,

и приковава тялото, обвито в скреж.

 

И стеле се той лепкаво и кално,

душите ни превзема без замах,

и сякаш сме във криво огледало,

и мислите не са ни вече страж.

 

И разумът предава ни незнайно,

и търсим силата, която да го спре,

защото от отровата му, тайно,

умира не едно сърце.

 

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

обхожда ни, огежда ни безспир,

и бавно, и полека ни убива,

за него знам, това е вечен пир.

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??