27 нояб. 2007 г., 08:44

Страхът убива 

  Поэзия » Философская
971 0 19

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

дъхът му се усеща отдалеч,

и място той не си намира,

и приковава тялото, обвито в скреж.

 

И стеле се той лепкаво и кално,

душите ни превзема без замах,

и сякаш сме във криво огледало,

и мислите не са ни вече страж.

 

И разумът предава ни незнайно,

и търсим силата, която да го спре,

защото от отровата му, тайно,

умира не едно сърце.

 

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

обхожда ни, огежда ни безспир,

и бавно, и полека ни убива,

за него знам, това е вечен пир.

 

© Силвия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??