Страхът убива
Страхът пълзи,
във вените пулсира,
дъхът му се усеща отдалеч,
и място той не си намира,
и приковава тялото, обвито в скреж.
И стеле се той лепкаво и кално,
душите ни превзема без замах,
и сякаш сме във криво огледало,
и мислите не са ни вече страж.
И разумът предава ни незнайно,
и търсим силата, която да го спре,
защото от отровата му, тайно,
умира не едно сърце.
Страхът пълзи,
във вените пулсира,
обхожда ни, огежда ни безспир,
и бавно, и полека ни убива,
за него знам, това е вечен пир.
© Силвия All rights reserved.
