Страхът пълзи,
във вените пулсира,
дъхът му се усеща отдалеч,
и място той не си намира,
и приковава тялото, обвито в скреж.
И стеле се той лепкаво и кално,
душите ни превзема без замах,
и сякаш сме във криво огледало,
и мислите не са ни вече страж.
И разумът предава ни незнайно,
и търсим силата, която да го спре,
защото от отровата му, тайно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up