Senni (Силвия)
162 1968
Nov 27, 2007, 8:44 AM

Страхът убива 

  Poetry » Phylosophy
909 0 19

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

дъхът му се усеща отдалеч,

и място той не си намира,

и приковава тялото, обвито в скреж.

 

И стеле се той лепкаво и кално,

душите ни превзема без замах,

и сякаш сме във криво огледало,

и мислите не са ни вече страж.

 

И разумът предава ни незнайно,

и търсим силата, която да го спре,

защото от отровата му, тайно,

умира не едно сърце.

 

Страхът пълзи,

във вените пулсира,

обхожда ни, огежда ни безспир,

и бавно, и полека ни убива,

за него знам, това е вечен пир.

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??