rudin (Иван Христов)
865 1445
16 oct 2013, 22:27  

Странджа 

  Poesía » Civil
437 0 3

Морето синьо, а насам –

гората дъбова на Странджа.

И Ропотамо – виж! – едвам

водите движи мъдра, важна.

 

От векове гората тук

хайдутите ни още помни.

И тъпчел я башибозук

в онези времена разгромни.

 

И всеки път кръгът на пън

бележел паметните дати.

Като в магичен, цветен сън

вървя под клоните чепати.

 

Разказват ми на мене те

как висили на тях юнаци

подир Илинденско клане

по тъмни доби и сокаци.

 

Но ако те не са били

историята да напишат,

ще бродиме ли аз и ти

гърдите въздух чист да дишат?

 

Очите да се насладят

на дебрите ти неизбродни;

на тиха речна благодат

сред Странджа с дъбове вековни.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??