Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук
хайдутите ни още помни.
И тъпчел я башибозук
в онези времена разгромни.
И всеки път кръгът на пън
бележел паметните дати.
Като в магичен, цветен сън
вървя под клоните чепати. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация