Странджа
Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук
хайдутите ни още помни.
И тъпчел я башибозук
в онези времена разгромни.
И всеки път кръгът на пън
бележел паметните дати.
Като в магичен, цветен сън
вървя под клоните чепати.
Разказват ми на мене те
как висили на тях юнаци
подир Илинденско клане
по тъмни доби и сокаци.
Но ако те не са били
историята да напишат,
ще бродиме ли аз и ти
гърдите въздух чист да дишат?
Очите да се насладят
на дебрите ти неизбродни;
на тиха речна благодат
сред Странджа с дъбове вековни.
© Иван Христов All rights reserved.
