rudin (Иван Христов)
865 1445
16 окт. 2013 г., 22:27  

Странджа 

  Поэзия » Гражданская
434 0 3

Морето синьо, а насам –

гората дъбова на Странджа.

И Ропотамо – виж! – едвам

водите движи мъдра, важна.

 

От векове гората тук

хайдутите ни още помни.

И тъпчел я башибозук

в онези времена разгромни.

 

И всеки път кръгът на пън

бележел паметните дати.

Като в магичен, цветен сън

вървя под клоните чепати.

 

Разказват ми на мене те

как висили на тях юнаци

подир Илинденско клане

по тъмни доби и сокаци.

 

Но ако те не са били

историята да напишат,

ще бродиме ли аз и ти

гърдите въздух чист да дишат?

 

Очите да се насладят

на дебрите ти неизбродни;

на тиха речна благодат

сред Странджа с дъбове вековни.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??