16 nov 2009, 12:40

Страници

1.1K 0 12

Очите отвориха своите страници...

 

… хора крачейки с дъжда,

 

угнетена жена, почиства тротоара

 

бесни коли,  с изцапани седалки,

 

пищят и фучат,

 

времето бърза,

 

мигове чакат...

 

 

 

глинени фигури, играят с детска ръка

 

стар телевизор, излъчва желания

 

уморена жена, в люлеещ се стол

 

книга разлиства,

 

времето чака,

 

мигове свършват...

 

 

 

бързайки бавно, животът тече

 

новините валят, в слънчево време,

 

щастие гледа през всички ръце,

 

… очите затвориха своите страници.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...