16 nov 2009, 12:40

Страници

1.1K 0 12

Очите отвориха своите страници...

 

… хора крачейки с дъжда,

 

угнетена жена, почиства тротоара

 

бесни коли,  с изцапани седалки,

 

пищят и фучат,

 

времето бърза,

 

мигове чакат...

 

 

 

глинени фигури, играят с детска ръка

 

стар телевизор, излъчва желания

 

уморена жена, в люлеещ се стол

 

книга разлиства,

 

времето чака,

 

мигове свършват...

 

 

 

бързайки бавно, животът тече

 

новините валят, в слънчево време,

 

щастие гледа през всички ръце,

 

… очите затвориха своите страници.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...