16 нояб. 2009 г., 12:40

Страници

1.1K 0 12

Очите отвориха своите страници...

 

… хора крачейки с дъжда,

 

угнетена жена, почиства тротоара

 

бесни коли,  с изцапани седалки,

 

пищят и фучат,

 

времето бърза,

 

мигове чакат...

 

 

 

глинени фигури, играят с детска ръка

 

стар телевизор, излъчва желания

 

уморена жена, в люлеещ се стол

 

книга разлиства,

 

времето чака,

 

мигове свършват...

 

 

 

бързайки бавно, животът тече

 

новините валят, в слънчево време,

 

щастие гледа през всички ръце,

 

… очите затвориха своите страници.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...