Очите отвориха своите страници...
… хора крачейки с дъжда,
угнетена жена, почиства тротоара
бесни коли, с изцапани седалки,
пищят и фучат,
времето бърза,
мигове чакат...
глинени фигури, играят с детска ръка
стар телевизор, излъчва желания
уморена жена, в люлеещ се стол
книга разлиства,
времето чака,
мигове свършват...
бързайки бавно, животът тече
новините валят, в слънчево време,
щастие гледа през всички ръце,
… очите затвориха своите страници.
© Славка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Веси! Усмихнат ден! 