16.11.2009 г., 12:40

Страници

1.1K 0 12

Очите отвориха своите страници...

 

… хора крачейки с дъжда,

 

угнетена жена, почиства тротоара

 

бесни коли,  с изцапани седалки,

 

пищят и фучат,

 

времето бърза,

 

мигове чакат...

 

 

 

глинени фигури, играят с детска ръка

 

стар телевизор, излъчва желания

 

уморена жена, в люлеещ се стол

 

книга разлиства,

 

времето чака,

 

мигове свършват...

 

 

 

бързайки бавно, животът тече

 

новините валят, в слънчево време,

 

щастие гледа през всички ръце,

 

… очите затвориха своите страници.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...