Прелиствам първа страница-

чиста и прозрачна като дете,

но я опетнявам със грешки

и опит ги наричам все още.

Прелиствам втора страница,

малко повечко съм от преди.

В грях се превръща грешката,

а третата ще ми се даде ли?

Прелиствам поредна страница.

Носи следите на предишните,

но колкото и да ги прикривам,

ще ги виждам в следващите.

Още и още една прелиствам

и колко бързо ги изписвам.

Разкъсаните ги отнася вятърът,

но аз нося на рамене вината.

Колко много страници късаш.

Прелистваш и ги пропиляваш.

Някои старателно ги изписваш

и как краят е дошъл не усещаш!