28 авг. 2012 г., 10:14

Страниците на моя живот

568 0 0

Прелиствам първа страница-

чиста и прозрачна като дете,

но я опетнявам със грешки

и опит ги наричам все още.

 

Прелиствам втора страница,

малко повечко съм от преди.

В грях се превръща грешката,

а третата ще ми се даде ли?

 

Прелиствам поредна страница.

Носи следите на предишните,

но колкото и да ги прикривам,

ще ги виждам в следващите.

 

Още и още една прелиствам

и колко бързо ги изписвам.

Разкъсаните ги отнася вятърът,

но аз нося на рамене вината.

 

Колко много страници късаш.

Прелистваш и ги пропиляваш.

Някои старателно ги изписваш

и как краят е дошъл не усещаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...