28.08.2012 г., 10:14

Страниците на моя живот

570 0 0

Прелиствам първа страница-

чиста и прозрачна като дете,

но я опетнявам със грешки

и опит ги наричам все още.

 

Прелиствам втора страница,

малко повечко съм от преди.

В грях се превръща грешката,

а третата ще ми се даде ли?

 

Прелиствам поредна страница.

Носи следите на предишните,

но колкото и да ги прикривам,

ще ги виждам в следващите.

 

Още и още една прелиствам

и колко бързо ги изписвам.

Разкъсаните ги отнася вятърът,

но аз нося на рамене вината.

 

Колко много страници късаш.

Прелистваш и ги пропиляваш.

Някои старателно ги изписваш

и как краят е дошъл не усещаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...