valia_26 (Валерия Иванова)
78 1139
7 sept 2006, 17:07

Странна птица съм... 

  Poesía
1718 0 19
Труден човек съм и в своя живот
много приятели нямам.
Един-двама само, но стигат за сто...
Нямам нужда от много познанства.
Живея си кротко във свойта черупка
и плаши ме външния свят,
където е всичко със злоба отрупано
и всеки на някой е враг.
Странна птица съм, знам! С мен живее се трудно...
Плувам само във свои води.
И нека си мислят за мен, че съм луда
и нека ме гледат с омразни очи...
Не искам да бъда във общото русло,
а само сред сродни души!

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти си фантастична! Точка
  • Всеки е по своемо различен в момента,в които започва с жалки опити да заприлича на някой..не го прави!Бъди себе си!Стихчето ти е страхотно!!!
  • Хареса ми стиха ти, Валя!
    Поздрав!
  • Странно летиш....но високо!
  • Благодаря! Не се и съмнявам, Хенри, че си приличаме в някой отношения, четейки стиховете ти го усещам
  • Май доста си приличаме...Но какво ли значение има това?!Поздрав за прекрасния текст!Хенри
  • Благодаря ви! Сред вас се чувствам наистина в "свои води"
  • Шест и от мен, Валя! Бъди себе си!
  • Стихът ти е разтърсващ!Точно така буди себе си!
  • Колкото и да си трудна,си мисля,че и тук си "само сред сродни души..."
    Прегръдка за стиха ти!
  • Поздравления!!! Бъди себе си!
  • Труден човек съм...
    ...Странна птица съм, знам! С мен живее се трудно...

    Само как добре те разбирам!
    Браво, Вале! Страхотен стих - искрен, откровен, истински - като теб! Поздрав!
  • Благодаря ви, много! Това наистина е едно откровение, вдъхновено донякъде от един стих на Д. Дамянов, който аз много обичам да препрочитам.

    Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
    Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
    Но във живота - ни лесен, ни лек -
    вече ми втръсна от лесните хора.
    Тях ще ги срещнеш на път и под път -
    не хора, а ангели същи небесни.
    Пълен със тях е и пъка светът
    от лесните хора.
    Те, хората лесни,
    ще дойдат край тебе, край мене, край нас
    и без да ги викаш. И в лесното само.
    В минутата лека и в лесния час,
    когато от тях нужда никаква нямаш.
    Празни и леки, със дух - пушек лек -
    те ще изчезнат в минутата съща,
    в която най-тежкият мъчен човек
    с най-тежките крачки внезапно се връща.
    С най-мъчната дума, с най-лютия лек
    ще дойде той раната в теб да затвори.
    Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
    Влудяват ме леките, лесните хора!



  • Този стих е трепач! Много, ама, много хубав!!!
  • Прекрасен стих, Вале!
    Бъди себе си...
  • Хубаво е,Валче!
    Откровение...
    Трудните по лесно се обичат
  • Много е хубав стихът ти, Валя!!!
    По-добре малко, но качествени приятели!!!
    И си остани такава, важното е, че си истинска!!!
    Поздрави!!!
  • "Не искам да бъда във общото русло,
    а само сред сродни души!"
    Много си приличаме Валя!
    И аз се страхувам от външният свят!
    Много хубав , истински стих!
    Браво!!!
  • разнопера странна птица си ти и такава остани
Propuestas
: ??:??