7 сент. 2006 г., 17:07

Странна птица съм...

2.1K 0 19
Труден човек съм и в своя живот
много приятели нямам.
Един-двама само, но стигат за сто...
Нямам нужда от много познанства.
Живея си кротко във свойта черупка
и плаши ме външния свят,
където е всичко със злоба отрупано
и всеки на някой е враг.
Странна птица съм, знам! С мен живее се трудно...
Плувам само във свои води.
И нека си мислят за мен, че съм луда
и нека ме гледат с омразни очи...
Не искам да бъда във общото русло,
а само сред сродни души!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...