Странна птица съм...
много приятели нямам.
Един-двама само, но стигат за сто...
Нямам нужда от много познанства.
Живея си кротко във свойта черупка
и плаши ме външния свят,
където е всичко със злоба отрупано
и всеки на някой е враг.
Странна птица съм, знам! С мен живее се трудно...
Плувам само във свои води.
И нека си мислят за мен, че съм луда
и нека ме гледат с омразни очи...
Не искам да бъда във общото русло,
а само сред сродни души!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
