Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа.
Все още гониш слепи пътища
и търсиш своите изгубени мечти.
А аз очаквам само теб. И да отключа,
щом трайно зимата до мен се настани.
Прагът ми още пази топлите ти стъпки,
камината очаква, огънят ти жив.
Зимната ти дреха, извезана от кръпки ...