Страннико… 5- Виждаш ли Октомври?
Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа.
Все още гониш слепи пътища
и търсиш своите изгубени мечти.
А аз очаквам само теб. И да отключа,
щом трайно зимата до мен се настани.
Прагът ми още пази топлите ти стъпки,
камината очаква, огънят ти жив.
Зимната ти дреха, извезана от кръпки
е светъл лъч за всеки ден мъглив.
Тогава знам, че тази зимна дреха,
от лятото за мен събрала топлина,
ще бъде огънят в камината ми крехка,
прегръдката, в която да се приютя.
Преплита вятъра в косите ми листа,
напомня ми на твоята милувка.
А аз те чакам тук. Очаквам те сега.
Хей, Страннико,
дочувам вече твойте стъпки.
