Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа.
Все още гониш слепи пътища
и търсиш своите изгубени мечти.
А аз очаквам само теб. И да отключа,
щом трайно зимата до мен се настани.
Прагът ми още пази топлите ти стъпки,
камината очаква, огънят ти жив.
Зимната ти дреха, извезана от кръпки ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up