2 ene 2007, 0:51

Страшна приказка

  Poesía
869 0 5

СТРАШНА  ПРИКАЗКА

 

На гробището съм.

Погребвам

спомени

Всички вече

си отидоха

Стоя сама

пред купчината

черна пръст

със цветето-

единствено

Внезапно

облак 

слънцето закри,

задуха вятър,

притъмня,

изви се буря,

заваля...

А аз стоя

и гледам

купчината пръст

тя

превръща се

във кал

от нея

измъква се

дъждовник слузест,

със око червено

и запълзя

към мене

полудял

Побягнах

през

гробовете

и лепкавата кал.

а той се кискаше

и гърчейки се

бързаше след мен

Успях,

зад мен

остана гробището,

а вънка беше слънце

и небето - синьо,

и птици пееха

обърнах се,

дъждовникът

останал беше

сред гробовете,

и върху

гниещите

трупове

ядеше

техните

очи

 

Повърнах

спомени

 

01.01.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...