2 ene 2007, 0:51

Страшна приказка

  Poesía
873 0 5

СТРАШНА  ПРИКАЗКА

 

На гробището съм.

Погребвам

спомени

Всички вече

си отидоха

Стоя сама

пред купчината

черна пръст

със цветето-

единствено

Внезапно

облак 

слънцето закри,

задуха вятър,

притъмня,

изви се буря,

заваля...

А аз стоя

и гледам

купчината пръст

тя

превръща се

във кал

от нея

измъква се

дъждовник слузест,

със око червено

и запълзя

към мене

полудял

Побягнах

през

гробовете

и лепкавата кал.

а той се кискаше

и гърчейки се

бързаше след мен

Успях,

зад мен

остана гробището,

а вънка беше слънце

и небето - синьо,

и птици пееха

обърнах се,

дъждовникът

останал беше

сред гробовете,

и върху

гниещите

трупове

ядеше

техните

очи

 

Повърнах

спомени

 

01.01.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...