Страшна приказка
СТРАШНА ПРИКАЗКА
На гробището съм.
Погребвам
спомени
Всички вече
си отидоха
Стоя сама
пред купчината
черна пръст
със цветето-
единствено
Внезапно
облак
слънцето закри,
задуха вятър,
притъмня,
изви се буря,
заваля...
А аз стоя
и гледам
купчината пръст
тя
превръща се
във кал
от нея
измъква се
дъждовник слузест,
със око червено
и запълзя
към мене
полудял
Побягнах
през
гробовете
и лепкавата кал.
а той се кискаше
и гърчейки се
бързаше след мен
Успях,
зад мен
остана гробището,
а вънка беше слънце
и небето - синьо,
и птици пееха
обърнах се,
дъждовникът
останал беше
сред гробовете,
и върху
гниещите
трупове
ядеше
техните
очи
Повърнах
спомени
01.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
