2 янв. 2007 г., 00:51

Страшна приказка

874 0 5

СТРАШНА  ПРИКАЗКА

 

На гробището съм.

Погребвам

спомени

Всички вече

си отидоха

Стоя сама

пред купчината

черна пръст

със цветето-

единствено

Внезапно

облак 

слънцето закри,

задуха вятър,

притъмня,

изви се буря,

заваля...

А аз стоя

и гледам

купчината пръст

тя

превръща се

във кал

от нея

измъква се

дъждовник слузест,

със око червено

и запълзя

към мене

полудял

Побягнах

през

гробовете

и лепкавата кал.

а той се кискаше

и гърчейки се

бързаше след мен

Успях,

зад мен

остана гробището,

а вънка беше слънце

и небето - синьо,

и птици пееха

обърнах се,

дъждовникът

останал беше

сред гробовете,

и върху

гниещите

трупове

ядеше

техните

очи

 

Повърнах

спомени

 

01.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...