2 янв. 2007 г., 00:51

Страшна приказка

872 0 5

СТРАШНА  ПРИКАЗКА

 

На гробището съм.

Погребвам

спомени

Всички вече

си отидоха

Стоя сама

пред купчината

черна пръст

със цветето-

единствено

Внезапно

облак 

слънцето закри,

задуха вятър,

притъмня,

изви се буря,

заваля...

А аз стоя

и гледам

купчината пръст

тя

превръща се

във кал

от нея

измъква се

дъждовник слузест,

със око червено

и запълзя

към мене

полудял

Побягнах

през

гробовете

и лепкавата кал.

а той се кискаше

и гърчейки се

бързаше след мен

Успях,

зад мен

остана гробището,

а вънка беше слънце

и небето - синьо,

и птици пееха

обърнах се,

дъждовникът

останал беше

сред гробовете,

и върху

гниещите

трупове

ядеше

техните

очи

 

Повърнах

спомени

 

01.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...