Jan 2, 2007, 12:51 AM

Страшна приказка

  Poetry
868 0 5

СТРАШНА  ПРИКАЗКА

 

На гробището съм.

Погребвам

спомени

Всички вече

си отидоха

Стоя сама

пред купчината

черна пръст

със цветето-

единствено

Внезапно

облак 

слънцето закри,

задуха вятър,

притъмня,

изви се буря,

заваля...

А аз стоя

и гледам

купчината пръст

тя

превръща се

във кал

от нея

измъква се

дъждовник слузест,

със око червено

и запълзя

към мене

полудял

Побягнах

през

гробовете

и лепкавата кал.

а той се кискаше

и гърчейки се

бързаше след мен

Успях,

зад мен

остана гробището,

а вънка беше слънце

и небето - синьо,

и птици пееха

обърнах се,

дъждовникът

останал беше

сред гробовете,

и върху

гниещите

трупове

ядеше

техните

очи

 

Повърнах

спомени

 

01.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...