17 jun 2010, 17:52

Страст 

  Poesía
597 0 4

Изпиваш с дъха си мойто съзнание,

внедряваш се тихо под кожата ми.

С до болка познатото ти обаяние,

изтриваш света и пак сме сами.

 

Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш,

със тръпки по кожата, че тук си, шептиш.

Пръсти в косите ми нежно заравяш,

с целувки по устните бавно вървиш.

 

Изтрити са мислите в сумрака на стаята.

Усещане... Чувство... Допирът ти.

Погълната от твойто ухание цялата,

забравям, изчезвам, не съм аз, а си ти...

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??