Изпиваш с дъха си мойто съзнание,
внедряваш се тихо под кожата ми.
С до болка познатото ти обаяние,
изтриваш света и пак сме сами.
Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш,
със тръпки по кожата, че тук си, шептиш.
Пръсти в косите ми нежно заравяш,
с целувки по устните бавно вървиш.
Изтрити са мислите в сумрака на стаята.
Усещане... Чувство... Допирът ти.
Погълната от твойто ухание цялата,
забравям, изчезвам, не съм аз, а си ти...
© Някоя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
