Страст

Zlatka` (Някоя)
114 159

17.06.2010 г., 17:52 ч.

Поезия

538 0 4

Изпиваш с дъха си мойто съзнание,

внедряваш се тихо под кожата ми.

С до болка познатото ти обаяние,

изтриваш света и пак сме сами.

Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш,

със тръпки по кожата, че тук си, шептиш.

Пръсти в косите ми нежно заравяш,

с целувки по устните бавно вървиш.

Изтрити са мислите в сумрака на стаята.

Усещане... Чувство... Допирът ти.

Погълната от твойто ухание цялата,

забравям, изчезвам, не съм аз, а си ти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.