Да плаче едва ли може...
Но как обича да се смее...
Слънцето остави я,
а луната озари я...
Въглените във огнището
останали са тиха жар!
Твоята ръка
постави съчките събрани,
а тя ги разпали с поглед от искри!
Плахо я погали,
леко се опари...
Страст бушува, огнена и дива!
Нима тя плаши те?
Опитай я отново...
Изпивайки до край,
тя пак ще ти налива...
Пресъхва само блато...
не и Океан!!!...
© Таня Todos los derechos reservados