Apr 15, 2012, 11:33 AM

Страст бушува...

  Poetry
569 0 0

Да плаче едва ли може...

Но как обича да се смее...

Слънцето остави я,

а луната озари я...

Въглените във огнището

останали са тиха жар!

Твоята ръка

постави съчките събрани,

а тя ги разпали с поглед от искри!

Плахо я погали,

леко се опари...

Страст бушува, огнена и дива!

Нима тя плаши те?

Опитай я отново...

Изпивайки до край,

тя пак ще ти налива...

Пресъхва само блато...

не и Океан!!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...