Да плаче едва ли може...
Но как обича да се смее...
Слънцето остави я,
а луната озари я...
Въглените във огнището
останали са тиха жар!
Твоята ръка
постави съчките събрани,
а тя ги разпали с поглед от искри!
Плахо я погали,
леко се опари...
Страст бушува, огнена и дива! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up