Страст бушува...

Да плаче едва ли може...

Но как обича да се смее...

Слънцето остави я,

а луната озари я...

Въглените във огнището

останали са тиха жар!

Твоята ръка

постави съчките събрани,

а тя ги разпали с поглед от искри!

Плахо я погали,

леко се опари...

Страст бушува, огнена и дива!

Нима тя плаши те?

Опитай я отново...

Изпивайки до край,

тя пак ще ти налива...

Пресъхва само блато...

не и Океан!!!...