gerrda (Геновева Христова)
408 4501
10 jul 2010, 21:18

Страст разпиляна 

  Poesía
805 0 10

 

 

 

Безцветна тишина и миг виновност

обричат всяка страст на тъмнина,

размиват радостта за нещо топло

във черно-бяла, куха самота.

 

След тичане по замразени пътища,

вкусът на вярата е плътно сух.

Посоките превръщат се във сънища

за порива, останал вечно глух.

 

А тази страст, преливаща от лудост,

стопява се в погребани искри.

Роди ли се отново, ще е чудо,

че котвата без пристан не тежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??