Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища,
вкусът на вярата е плътно сух.
Посоките превръщат се във сънища
за порива, останал вечно глух.
А тази страст, преливаща от лудост,
стопява се в погребани искри.
Роди ли се отново, ще е чудо,
че котвата без пристан не тежи.