10.07.2010 г., 21:18 ч.

Страст разпиляна 

  Поезия
807 0 10

 

 

 

Безцветна тишина и миг виновност

обричат всяка страст на тъмнина,

размиват радостта за нещо топло

във черно-бяла, куха самота.

 

След тичане по замразени пътища,

вкусът на вярата е плътно сух.

Посоките превръщат се във сънища

за порива, останал вечно глух.

 

А тази страст, преливаща от лудост,

стопява се в погребани искри.

Роди ли се отново, ще е чудо,

че котвата без пристан не тежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??