Jul 10, 2010, 9:18 PM

Страст разпиляна 

  Poetry
802 0 10

 

 

 

Безцветна тишина и миг виновност

обричат всяка страст на тъмнина,

размиват радостта за нещо топло

във черно-бяла, куха самота.

 

След тичане по замразени пътища,

вкусът на вярата е плътно сух.

Посоките превръщат се във сънища

за порива, останал вечно глух.

 

А тази страст, преливаща от лудост,

стопява се в погребани искри.

Роди ли се отново, ще е чудо,

че котвата без пристан не тежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??