Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища,
вкусът на вярата е плътно сух.
Посоките превръщат се във сънища
за порива, останал вечно глух.
А тази страст, преливаща от лудост,
стопява се в погребани искри.
Роди ли се отново, ще е чудо,
че котвата без пристан не тежи.
© Геновева Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
