30 jul 2019, 16:08  

Страстта се връща със любов

1.1K 0 2

 

 

Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.

 

Но поривът пресечен бе в мига
когато устните докоснат устни
и сред водовъртежа на света
сърцата отново бият безучастни.

 

Защо ли Бог дари ѝ слабостта
чрез нея да дарява тя Доброто,
но Змията скрита в нейната душа
омайва ни с отровата на Злото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Аластор! Не очаквах, че отново публикуваш тук. Подозирам, че си някъде другаде на по-поетично място /сайт/. Стихотворението ти е хубаво и много актуално с тази любов, страст, че и змия.
  • Ах, да... змията...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...