Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.
Но поривът пресечен бе в мига
когато устните докоснат устни
и сред водовъртежа на света
сърцата отново бият безучастни.
Защо ли Бог дари ѝ слабостта
чрез нея да дарява тя Доброто,
но Змията скрита в нейната душа
омайва ни с отровата на Злото.
© Аластор All rights reserved.
Стихотворението ти е хубаво и много актуално с тази любов, страст, че и змия.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
