30 июл. 2019 г., 16:08  

Страстта се връща със любов

1.1K 0 2

 

 

Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.

 

Но поривът пресечен бе в мига
когато устните докоснат устни
и сред водовъртежа на света
сърцата отново бият безучастни.

 

Защо ли Бог дари ѝ слабостта
чрез нея да дарява тя Доброто,
но Змията скрита в нейната душа
омайва ни с отровата на Злото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Аластор! Не очаквах, че отново публикуваш тук. Подозирам, че си някъде другаде на по-поетично място /сайт/. Стихотворението ти е хубаво и много актуално с тази любов, страст, че и змия.
  • Ах, да... змията...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...