30.07.2019 г., 16:08  

Страстта се връща със любов

1.1K 0 2

 

 

Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.

 

Но поривът пресечен бе в мига
когато устните докоснат устни
и сред водовъртежа на света
сърцата отново бият безучастни.

 

Защо ли Бог дари ѝ слабостта
чрез нея да дарява тя Доброто,
но Змията скрита в нейната душа
омайва ни с отровата на Злото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Аластор! Не очаквах, че отново публикуваш тук. Подозирам, че си някъде другаде на по-поетично място /сайт/. Стихотворението ти е хубаво и много актуално с тази любов, страст, че и змия.
  • Ах, да... змията...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...