juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
18 oct 2009, 7:11

Студ 

  Poesía
990 0 6

                                               Снегът навън напомня на молитва,

                                               прошепната от устни на свещеник,

                                               площадите са тихи, много тихи,

                                               мълчат ненужно даже ветровете.

                                                Небето е студено. Като камък.

                                                Мъглите във очите му пируват,

                                                дърветата са голи, мостът - празен.

                                                забравени скамейките тъгуват.

                                                Прозорците във стаята са тъмни,

                                                мъждука светлината избледняла,

                                                студът сковал е думите в прегръдка,

                                                сама съм, ти си тук... Дали сме двама?

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??