juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
Oct 18, 2009, 7:11 AM

Студ 

  Poetry
993 0 6

                                               Снегът навън напомня на молитва,

                                               прошепната от устни на свещеник,

                                               площадите са тихи, много тихи,

                                               мълчат ненужно даже ветровете.

                                                Небето е студено. Като камък.

                                                Мъглите във очите му пируват,

                                                дърветата са голи, мостът - празен.

                                                забравени скамейките тъгуват.

                                                Прозорците във стаята са тъмни,

                                                мъждука светлината избледняла,

                                                студът сковал е думите в прегръдка,

                                                сама съм, ти си тук... Дали сме двама?

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??