juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
18.10.2009 г., 7:11 ч.

Студ 

  Поезия
984 0 6

                                               Снегът навън напомня на молитва,

                                               прошепната от устни на свещеник,

                                               площадите са тихи, много тихи,

                                               мълчат ненужно даже ветровете.

                                                Небето е студено. Като камък.

                                                Мъглите във очите му пируват,

                                                дърветата са голи, мостът - празен.

                                                забравени скамейките тъгуват.

                                                Прозорците във стаята са тъмни,

                                                мъждука светлината избледняла,

                                                студът сковал е думите в прегръдка,

                                                сама съм, ти си тук... Дали сме двама?

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??