22 abr 2008, 17:07

Студено

1K 0 6
Есенно, пусто...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...