22 апр. 2008 г., 17:07

Студено

1K 0 6
Есенно, пусто...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....