Apr 22, 2008, 5:07 PM

Студено

999 0 6
Есенно, пусто...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...