22.04.2008 г., 17:07 ч.
Студено
Есенно, пусто...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъгата ти ми се стори така красива, Деси, по есенно.
Поздравления за стиха. -
Благодаря ви много! Зареждате ме с невероятен позитивизъм
До сега винаги съм си мислела, че мога да пиша само проза, сега започвам да си въобразявам че и поетичните ми напъни не са толкова трагични))))))))) -
Хубав стих! Поздрав!
-
Прекрасен стих!Браво,Деси!Поздрав!
-
Много красиво и образно нарисувана тъга...
страшно ми хареса! с обич, мила Деси.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления, Деси!!!