Студено
Сиво, синьо
блъска вълните
побесняло в немощ
студено, разпенено море.
Като леденото бездушие в очите ти.
Мъртви, жълти
оранжеви, топли
падат листата,
до скоро зелени.
Капят в унисон с дъждовните пръски,
наводняват душата ми.
Бясна, разпенена,
защото е самотна, синя...
като морето студено в есенен ден.
Разпукана,
като презряла смокиня,
кървяща...
Като белия и лепнещ сок.
Полепват по нея спомените.
Натрапчиви, силни
спомени нежни, жестоки...
Яростни...
По една изгубена в есенен порой любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
До сега винаги съм си мислела, че мога да пиша само проза, сега започвам да си въобразявам че и поетичните ми напъни не са толкова трагични