31 may 2016, 7:53

Студено е

  Poesía
843 0 0

Студено. Навън е толкова студено,
до замръзване почти.
А мястото й тук е отредено -

в моите прегръдки.. да заспи.

 

Смръзяваща е вечерта. И тя
хладния въздух събира в шепите си.

Променя го със своята топлина,

отдавайки по малко от себе си.

 

Потрепва. Как искам да я стопля..
и да я скрия от света в моите ръце.
Дори егоистично - искам го. И точка.
Егоисти ние сме .. мъже.

 

Силно ще я стискам. Мога
парченцата в душата й да събера.
А тя стои навън .. За Бога!

Колко е студена днес вечерта..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...